BCR-ABL: протеин, който е специфичен за пациенти с определени форми на левкемия (всички пациенти с хронична миелоидна левкемия и подгрупа пациенти с остра лимфобластна левкемия). Откриването на този протеин в кръвта или костния мозък на пациентите показва, че те може да са подходящи за специфична персонализирана лекарствена терапия.
Съпътстваща диагностика: Диагностични тестове, които показват конкретно лечение, което пациентът трябва да получи – важно е както диагностичният тест, така и последващото лечение да са достъпни за пациента и двете да бъдат възстановени (заплатени) от здравната система.
Рецептор за епидермален растежен фактор: Конкретен протеин, чиято активност се променя при редица различни видове рак. Познаването дали дейността е променена или не позволява избор на конкретно персонализирано лекарствено лечение за пациента.
erbB2 ген: Ген, който е свръхактивен при редица видове рак, особено при агресивна форма на рак на гърдата.
Общ регламент за защита на данните: Регламент, създаден от Европейския съюз, който урежда използването на данни, включително здравни данни.
Херцептин: Лекарство, което е насочено специално към свръхактивността, която е свързана с гена erbB2 (вижте също гена erbB2).
Имунотерапия: Подход за лечение на пациенти с рак, който специално има за цел да активира собствената имунна система на пациента срещу рака в тялото им.
Течна биопсия: Кръвни проби, взети от пациенти, които съдържат биологични характеристики на тумора, които могат да бъдат открити и използвани като биомаркери за избор на оптимална терапия за пациента.
PDL-1: Един от редицата протеини, които могат да бъдат открити в биопсия или кръвна проба на пациента и използвани, за да се реши дали може да се използва имунотерапевтично лечение при този конкретен пациент.
Ras онкоген: Ген, който се променя при различни видове рак (например колоректален рак, рак на белия дроб) и може да се използва като биомаркер, за да се реши какво лечение трябва да получи пациентът.
Доказателство от реалния свят (Real Word Evidence – RWE): Данните, които се събират, както по време, така и след лечението и които могат да се използват, за да помогнат при разработването на бъдещи лечения. Проучванията с доказателства в реалния свят стават все по-чести, тъй като разглеждат как дадено лекарство се представя в реалния свят (т.е. в клиниката след одобрението на лекарството), вместо да го разглеждат само в условията на клинично изпитване.